Транспортните системи на България и Румъния продължават да заемат последни места в европейски класации по свързаност, мобилност и интермодалност, въпреки извършения напредък на двете страни в тази посока след присъединяването им към ЕС през 2007 г. и въпреки високата степен на хармонизация на националните стратегически документи с европейските релевантни политики и нормативни актове. Двете страни споделят обща речна граница, която е обект на европейски транспортни политики и действия, тъй като е част от централната транспортна мрежа на ЕС – коридор 7 „Рейн – Майн – Дунав“. От устройствена гледна точка, трансграничната територия осигурява възможност за достъп по въздух, суша, река и море, свързвайки Централния петоъгълник на Европейския съюз c Азия. За да може да се използва географското разположение са необходими инвестиции за довършване на 4-ти коридор, обезпечаващ връзката в европейското пространство между Виена на запад и Истанбул на изток, с продължение по мрежата ТРАСЕКА към Грузия и Азербайджан и на отсечката от 9-ти коридор, която свързва общо севера и юга на европейското пространство и конкретно Румъния, България и Гърция. Високият модален потенциал на трансграничен регион Бяла – Гюргево го превръща в територия с благоприятни условия за развитие на интермодалния транспорт и на синергията между видовете начини за придвижване.

Основните проблеми свързани с безопасността на движението по пътищата и транспортните условия в трансграничния район са износената и нерелевантна на съвременните условия транспортна инфраструктура, липсата на автомагистрали, наличието на стари и износени превозни средства и не на последно място неспазването на правилата за движение по пътищата и незадоволителния контрол в тази връзка.

За да се осигури пътна безопасност и подобряване на транспортните условия за всички видове транспорт са необходими съгласувани действия от двете страни Румъния и България в няколко основни направления:

• Рехабилитация и модернизация на транспортната инфраструктура (пътна инфраструктура, ж.п. и пристанищна инфраструктура);
• Изграждане /доизграждане/ на автомагистрали;
• Изграждане на интелигентни транспортни системи (ИТС);
• Засилване контролните дейности по пътните артерии най-вече чрез пасивни мерки посредством контролно оборудване.

Проблем с трансграничен характер оказващ допълнително негативно влияние върху безопасността на движение и транспортните условия е факта, че наличната транспортна мрежа в трансграничния район Бяла – Гюргево не осигурява достатъчно добра свързаност както между двете държави, така на пограничните райони до двата TEN-T коридора свързващи Централна и Северна Европа с югоизточната част на континента и Близкия изток.

Недостатъчна е и свързаността на регионалната транспортна инфраструктура с главните национални коридори. Това води до претоварване и бързо износване на съществуващата свързваща инфраструктура и повишаване риска от ПТП и други транспортни инциденти.

В тази връзка за подобряване свързаността и повишаване на нивото на безопасност на транспорта в региона са необходими съвместни усилия на двете държави в следните приоритетни направления:

• Изграждане на нови алтернативни транзитни маршрути за осигуряване на по-висока пропускателна способност на, както и за осигуряване на алтернативни трасета при пътни инциденти;
• Подобряване на пропускателната способност на ГКПП между България и Румъния при Дунав мост „Русе – Гюргево“;
• Подобряване на корабоплаването по река Дунав;
• Изграждане на вело алеи в градовете Гюргево и Бяла, за осигуряване на възможност за придвижване до и от работните места на част от заетото население;

За осигуряването на пътна безопасност и оптимизиране транспортните условия в трансграничния регион са необходими съгласувани и координирани действия от страна на Румъния и България по формиране и прилагане на политиките в сектор транспорт на национално, регионално и местно ниво. Такива целенасочени съвместни усилия ще доведат намаляване броя на ПТП, изграждане и развитие на модерна транспортната инфраструктура и увеличаване привлекателността на региона.