АНАЛИЗ НА ТРАФИКА И ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ФАКТОРИ НА РИСК

Основните фактори, намаляващи трафика в община Бяла са нестабилното демографско развитие, проблемната възрастова структура на население на територията на община Бяла и лошото физическо състояние на уличната мрежа. Това може би е добре за поддържането на пътищата и за пътната безопасност, но е силен отрицателен фактор за и без това нестабилната местна икономика. Трафикът с леки автомобили и тежкотоварни автомобили е с най-голям относителен дял сред регистрираните МПС. Тенденцията за нарастване на трафика при тези МПС се осигурява от усиленото изграждане на пътната инфраструктура през периода 2007 – 2013 чрез финансирането от ЕС и изпълнявайки транспортната политика за осигуряване на свързаност и достъпност на регионите в рамките на ЕС по основни транспортни коридори на TEN-T мрежата. Достъпността и свързаността на Община Бяла се осигурява чрез пътна  транспортна мрежа, железопътен транспорт и р. Дунав. Данните за трафика се променят към засилване ролята и относителната тежест на леките и тежкотоварните автомобили именно на възможностите за осигуряване на свързаност чрез ново изградените участъци от пътни отсечки и възли в страната през програмен период 2007 – 2013. Някои от тези транспортни връзки и възли са на територията на Северен централен район за планиране – фериботни връзки, ж.п. възли, мостове и други. Това обосновава ролята и мястото на автомобилния транспорт като значим за община Бяла. Мястото и ролята на пътния, вътрешния воден и железопътния транспорт в новата транспортна политика на ЕС като приоритетни в случая с Община Бяла, ще бъде нов катализатор на икономическо развитие в съчетание с доизграждане на пътната мрежа ТЕN-T  в страната, което ще позволи и развитие на модалния транспорт при фериботните връзки. Данните показват, че има неусвоен потенциал в това отношение за сметка на изчерпване капацитета на пътната мрежа от III клас в общината.

Лошото състояние на улиците създава сериозни трудности на техните ползватели. Пътуванията стават значително по-дълги, което увеличава разходите на хората поради загуба на време, а освен това значително нарастват и техните преки материални транспортно-експлоатационни разходи – горивни и смазочни материали, разходи за ремонт и поддръжка на превозните средства и др. Това води до намаляване на мобилността на населението и ограничаване на възможностите за бизнес развитие на регионите. При лошо състояние на пътя, наличните обиколни маршрути удължават пътуването и разходите. Липсата на устойчиви решения по отношение на безопасността на пътя води до увеличаване на случаите на аварии и травматичността в тези участъци, което се изразява в увеличение на броя на пътно-транспортните произшествия, убитите и ранените. Лошото състояние на улиците лишава общината и региона от достъпност и свързаност до основните връзки, възли и коридори на TEN-T мрежата.

В случая с община Бяла, наличната транспортна мрежа съчетава жп и шосеен транспорт и донякъде компенсира достъпността, но не спестява разходи за път и поддръжка. Финансирането на общинските пътища и улици също е пречка за реализиране на ползи от трафика на наличната пътна мрежа. Строителството, рехабилитацията, ремонтът и поддръжката на уличната мрежа се финансират от: (1) държавния бюджет; (2) общинските бюджети; (3) безвъзмездна финансова помощ  от Европейските фондове; и (4) заеми.

За целите на този проект пътните участъци, предмет на рехабилитация и основните пътни коридори в община Бяла бяха посетени и бяха направени преки наблюдения върху интензивността на трафика чрез броене на определени часови интервали и интерполации, като се вземат предвид колебанията в неговата интензивност поради периодични денонощни и седмични колебания на броя преминали МПС. Там, където е било възможно са използвани данните от автоматичните преброителни пунктове.

Не е изненада за никой, който се занимава с тези проблеми, че трафикът по основните транзитни коридори през община Бяла следва националните и световни тенденции и всяка година нараства с над 10 %, спрямо предишната. Първокласния път I-5 генерира основното натоварване върху пътната мрежа, което частично се разпределя именно при гара Бяла (път II-54)  и през град Бяла (път II-51). На територията на община Бяла това са единствените три пътни участъка, по които трафикът е с параметри, оказващи значително влияние както върху състоянието на пътната настилка и разходите за поддържането й, така и върху здравето и живота на хората. Останалите точки или участъци с по-интензивен трафик (като кръстовището на улиците Стефан Самболов и път 501, например) са с далеч по-ниски показатели, които не могат да окажат съществено влияние и имат само временни повишения на трафика сутрин, вечер и около някои официални празници.

Но количеството преминаващи на час/денонощие автомобили имат пряка и непосредствена връзка с честотата на пътни инциденти. Трафикът и особено транзитният трафик по I-5, II-51 и II-54 имат и различна структура и динамика във времето. Този трафик е с много по-голям процент на тежки товарни камиони с повече от две оси, той е високорисков при преминаването му през града и много се влияе от климатичните услови и временните (планирани или инцидентни ) промени на пътните условия. Като добавим и все по-големият процент международен трафик от/до Румъния (с водачи, които имат различно и по-рисково поведение на пътя заради непознаване на пътната обстановка и локалните особености на тези участъци), се получават добре дефинирани зони с много по-висока честота от фоновата на катастрофи с тежки материални щети, а даже понякога и с жертви.

На таблиците по-долу е направено сравнение на динамиката на трафика по часове в денонощието, по месеци и по години за автоматичните преброителни пунктове 2046, 2047, 3041 и 3048 на Агенция Пътна инфраструктура за периода 2015-2018 г. (данните за 2019 г. към момента на изготвяне на този документ все още не са публикувани от АПИ), които оперират на територията на община Бяла.

Данните са показателни за начина, по който се формират потоците от Пътни Превозни Средства (ППС). Данните са публикувани по пунктове, последователно:

Картосхема 1. Местоположение на Автоматичните преброителни пунктове на трафик на на Бяла

Данни за хода на трафика за Автоматичните преброителни пунктове на територията на община Бяла

Средно годишен ход на трафика за 2015 – 2019 година в пункт 2046

Средно годишен ход на трафика за 2014 – 2018 година в пункт 2047

Средно годишен ход на трафика за 2014 – 2016 година в пункт 3041

Средно годишен ход на трафика за 2014 – 2018 година в пункт 3048

Тези данни дават ценна информация за трафика и неговата динамика на територията на общината. Могат да се проследят зависимостите не само по време, ами и да се види тенденцията на промяна на процентното участие на различните видове транспорт, особено товарните превози и техният абсолютен и процентен дял от общия трафик.

За да бъде обхванат трафика, който се отклонява по път II-54 по направлението Плевен –Русе, в община Бяла е налична ситуация, при която през 300 метра един от друг има два автоматични преброителни пункта, а на още 350 метра от кръстовището между път I-5 I път II-54, в посока Свищов има още един пункт – 3048. Така се получава ситуация, в която цели три пункта броят трафика на много малко отстояние един от друг.

Пункт 2046 път I-5 Бяла

Това е пункт, който регистрира транзитният трафик по направлението Велико Търново – Русе. Освен, че е първокласен път от републиканската пътна мрежа, това е и международен маршрут, с голям процент товарни превози и леки автомобили на чужди граждани. Този пункт, за разлика от 2047 регистрира само ППС с направление по път I-5 или II-54, но не и тези, които се отклоняват по II-51 към Свищов.

Характерните тенденции за този пункт са слените:

Наблюдава се интересна тенденция за постепенно намаляване на общия брой на преминали ППС през периода 2014-2018 година. Максималната стойност е през 2016 година, когато общият брой ППС на час е бил 522, а след това постепенно намалява с около 30-40 на година, за да достигне до 362 ППС на час. Това най-вероятно е свързано с обстоятелства около транзитния трафик и начинът, по който преминават румънските туристи и товари в посока към и от Букурещ. Характерна е кривата и на месечния ход- там е ясно изразен летният трафик от туристи, които пътуват и се връщат от лятна почивка в Гърция. Докато товарните превози са константни, леките автомобили определено бележат ръст през летните месеци. Подобна е и картината в денонощието- в светлите часове на денонощието трафикът надвишава в пъти този през тъмните, той е без изразени пикове и не се влияе от началото и края на работния ден, а бележи стабилни високи стойности от около 550-600 ППС на час в интервала 10-16 часа. Това означава, че локалният трафик през този пункт е незначителен и не може да окаже съществено влияние върху общия трафик.

Пункт 2047 път I-5  Гара Бяла

Трафикът през пункт 2047 сходни с пункт 2046 параметри ,което е нормално, като се има предвид, че двата пункта са много близо един до друг.  Той има същият годишен, сезонен, месечен и денонощен ход на трафика, но все пак прави впечатление, че тук трафикът е по-слаб, което се обяснява с отклонението на трафик по път II-51 (наблюдаван при пункт 3048) и то на такъв, който идва от юг – по път II-51. Все пак тенденцията за периода 2015-2018 в този пункт е обърната и през 2018 година той бележи ръст, макар и само с 30 ППС на час.

Пункт 3048 Път II-54 Гара Бяла

През този пункт, както и през 2046 преминава трафикът на товарни камиони от Турция към централна и западна Европа, поради което той е с висока интензивност. От всички посочени в този доклад данни този пункт има трафик с най-висока интензивност и отчита стойности от около 500 ППС на час през повечето време на функционирането си.  Причината е, че този пункт събира в себе си трафикът от две важни транзитни направление през община Бяла- първото направление е Свиленград-Хасково-Стара Загора-Велико Търново-Бяла-Свищов, а другото е Бургас-Търговище-Бяла-Свищов. Тук вече определено се вижда изравняване на дневните стойности на трафика, което отчита миграционният трафик за и от работа в часовете около 9 и около 17. По този начин се получава „платото“ в дневните часове.  Тъй като делът на товарният трнспорт е по-голям и тъй като по направление, през което няма директна връзка с Дунав мост леките автомобили избягват да се движат, в случая се наблюдава слаба сезонна промяна и активността е еднаква почти през цялата година. Това разбира се дава отражение и на денонощният ход на трафика,  при който кривата е по-скоро трапецовидна, отколкото парабола. Важен елемент на този пункт са ниските нива на трафик в часовете от 23 до 6, но това е нормално, тъй като тогава ферибот Свищов не работи и превозните средства трябва да изчакат на паркинг, поради което и не се опитват да стигнат през тези часови интервали.

Пункт 3041 Път II-51 Бяла

Това е единственият пункт за преброяване на трафика, който се намира в очертанията на Град Бяла и за него може да се каже, че отчита и локален трафик, генериран от движението в града(макар и не повече от 7-8 % от общите показания). След като и тук се забелязва тенденция за намаляване на трафика през пункта в многогодишен план, следва да се направи извода, че трафика отразява по-глобална тенденция за намаляване на икономическата активност, а не се касае само за временни локални причини. Той отчита значително по-ниски нива на трафик, отколкото останалите пунктове. Общите нива на среден брой ППС на час се запазва около0 450-500 ППС за периода 2015-2018 година. Наличен е и характерният дневен пик около 17 часа, окйто отразява локалният трафик поради пътуване до и от работните места.